Българското счетоводно-правно законодателство облагодетелства некоректните фирми

Нека да разгледаме ситуацията с една фирма “Х” – тя плаща заплати, данъци и изплаща задълженията си към своите бизнес партньори. След това ще разгледаме некоректна фирма “Y”, която не плаща задълженията си към своите доставчици. Двете фими са регистрирани по ДДС.
Фирма “Х” доставя стоки на фирма “Y”, за което издава фактура с начислен 20 % ДДС. До 14-то число на следващия месец фирма “Х” трябва да плати сумата на ДДС-то към държавния бюджет. Тази сума трябва да се плати към държавата, дори ако фактурата не е платена от нейния клиент – фирмата “Y”. С други думи, фирмата “Х” трябва да плати данък за пари, които не е получила. Ако през цялата година фактурата остане неплатена, то в началото на следващата фирмата “Х“ трябва да плати и 10 % печалба. Общо, за период от една година, коректната фирма “Х” трябва да плати около 22-23 % данъци за пари, които не получила от нейния клиент.
Фирмата “Y” е получила поръчаните стоки. Въпреки, че фактурата не е платена, тя се включва в счетоводните документи и фирма “Y“ ще плати по-малко ДДС към държавата. С други думи некоректната фирма печели от тази ситуация. В допълнение, фирмата ще плати и по-малък данък печалба в началото на следващата година, защото макар и да е неплатена, фактурата е записана като разход на фирмата. Общо за период от една година фирмата “Y’ спестява от данъци около 22-23 % от стойността на фактурата.

Ще разгледаме конкретен пример.
Фирма “Х” е доставила стоки за 10 хиляди лева без ДДС, т. е. издава фактура за 12 хиляди лева с ДДС. До 14-то число на следващия месец тя трябва да плати 2 хиляди лв. ДДС към бюджета. Ако не го направи, върху неплатената сума се начислява лихва и може да бъде наложена глоба. В началото на следващата година фирмата трябва да плати и данък печалба. Ако приемем, че тя работи с 20 % печалба, то трябва да плати 200 лв. данък печалба. За една година тази фирма ще плати 2200 лв. данъци, за сума, която не е получила. Аналогично фирмата “Y” ще спести 2200 лв. от данъци и ще разполага с допълнителен бонус – ще има стоката, която е поръчала. Тя може да се използва в нейната дейност, при което да носи допълнителна изгода или да се препроде към друга фирма – в двата случая фирма “Y” печели.

Системата за събиране на просрочени задължения между фирмите е много тромава и неефективна, а в някои случаи и скъпа. Коректната фирма трябва да плати разходите за стартиране на съдебното производство. Тя трябва по категоричен начин да докаже, че фактурата не е платена и че длъжникът знае, че трябва да я плати. Съдебните процедури продължават 3-4 години и много често се оказва, че доказателствата не са достатъчни.

Този проблем може да се реши много лесно. Ако съдията, който разглежда документите поиска справка от НАП дали в подадените ДДС декларации на двете фирми присъства съответната фактура.