Проверки от инспекцията по труда за наличието на трудови договори

От 20 години това е един от големите проблеми на България, които все още не са решени. По тази причина усилията на държавата за намаляването на т. нар. сив сектор в икономиката заслужават поздравления.

 

Когато един служител работи без трудов договор, то не се заплащат осигуровки. Ще разгледаме няколко аспекта от това действие.

 

От една страна, при липсата на трудов договор работодателят не заплаща осигуровки. Грубата сметка показва следното. Осигуровките представляват около 40 % от брутното възнаграждение. По закон около 18 % от тях се заплащат от работодателят, а около 22 % - от работника*. На практика обаче няма работник, който да си напише сам платежните и всеки месец да ходи в банката за да си внесе данъкът и осигуровките. С други думи, де факто тежестта за заплащането на осигуровките се пада върху работодателя, както и ангажимента всеки месец да изготвя и подава справките до НАП, респективно НОИ. Когато не се заплащат осигуровките от некоректните работодатели, те спестяват минимум 30 % от разходите, които имат изрядните работодатели.

 

От друга страна, работниците нямат право на платен отпуск, нямат право на обезщетение, ако се разболеят (болничен) и нямат право на парични помощни, ако останат безработни. Ако им се наложи да отсъстват или бъдат отстранени от работа, те започват да недоволстват в колко лоша държава живеят и колко лош е "шефът". Е да, но те са се съгласили да работят при тези условия, които е предложил "шефът". С други думи част от вината е тяхна и те са потърпевши от тази ситуация.

 

Неплатените осигуровки водят до по-малко приходи в Държавното обществено осигуряване или по-общо, до по-малко приходи в държавата. Тя от своя страна е принудена да изплаща по-ниски обезщетения и по-ниски пенсии, защото приходите са недостатъчни за по-високи такива. Гражданите са недоволни от това и упрекват държавата - особено за ниските пенсии, които са пряко следствие от платените осигуровки. Поради по-ниските приходи в държавният бюджет, държавата започва да измисля налудничеви методи за увеличаване на приходите - чрез увеличаване на тежестта на осигуровките, увеличаване на глобите и усложняване на всички процеси с цел да се намали неправомерното изплащане на помощи.

 

На следващо място, следствие на горната точка, увеличаването на осигуровките се поема точно от коректните работодатели. Т. е. вместо да бъдат поощрявани, че са коректни, те търпят преки финансови загуби породени от увеличени разходи за осигуровки и данъци.

 

Не е за подценяване още един негативен факт - некоректните работодатели се оказват по-конкурентоспособни, защото те спестяват около 30 % от разходите, които имат изрядните работодатели. Как се получава тази стойност? Общата тежест на осигуровките е приблизително 40 %. Ако те не се заплащат, то фирмата - работодател ще има по-висока "куха" печалба от спестените официални разходи. В края на годината тя ще плати само 10 % данък печалба върху тази сума, т. е. спестява разликата от 30 %.

 

И на последно място, но не и по важност - некоректните работодатели имат по-добри финансови показатели според официалните счетоводни справки. За разширяване на бизнеса те спокойно могат да кандидатстват за кредит от банки и други финансови институции или да включат нови съдружници във фирмата. При положение, че те укриват и спестяват разходи за осигуровки, се получава изкуствено завишена печалба. По този начин те имат много силно конкурентно предимство спрямо изрядните работодатели. Този ефект има неблагоприятно въздействие както върху микроикономиката, така и върху макроикономиката на България. Той води до изкривяване на пазара и до неефективно въздействие на пазарните механизми в икономиката, тъй като успешното развитие на бизнеса на некоректните работодатели не се дължи на по-добра ефективност на управлението им, а напротив - дължи се на грубо нарушение на правилата.

 

"Голдън вижън" се надява, че тези проверки няма да са кампанийни, а постоянни. От редуцирането на сивият сектор, който присъства във всички сфери на стопанската дейност, в дългосрочен аспект ще спечелят всички - коректните работодатели, държавата и всички нейни граждани.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* Посочените стойности зависят от конкретните особености на фирмата, в която работи служителят и от възрастта му, като са включени не само осигуровките, но и всички други данъци и удръжки. В посочената статия са описани средните стойности, които са най-често срещани.