Усилията на държавата за увеличаване на приходите в бюджета поражда противоречиви мнения от представителите на малкият бизнес

До преди няколко години, работата на НАП, Агенция „Митници”, НОИ, НСИ и другите държавни институции, с които се сблъскват бизнесмените, протичаше по съвсем различен начин, от това, което наблюдаваме днес. По-опитните предприемачи помнят, че НАП въобще не съществуваше, а събирането на републиканските данъци и осигуровките се извършваше от данъчната администрация, а осигуровките се обслужваха от НОИ, което означаваше посещение на две институции всеки месец, за фирмите, регистрирани по ДДС. При откриване на нова банкова сметка, например, фирмите бяха задължени да я декларират пред данъчната администрация. Агенцията по вписванията въобще не съществуваше и регистрацията на една фирма беше свързана със сложна процедура от обикаляне по различни институции, регистриране в съда и т.н.
ипроверките и ревизиите от тези институции бяха съвсем различни. Например, проверките от НАП, за които сега слушаме по телевизията и четем на тяхната страница практически не съществуваха. От началото на демокрацията до преди няколко години, не само депутатите и добре облечените бизнесмени и техните фирми, си позволяваха да заобикалят законите, неплащайки данъци, и от това да не произтичат някакви съществени последици. Укриването на обороти от почти всички фирми, фирмите фантоми и фактурите от Илиенци бяха обществена тайна. Данъчните служители правеха инцидентни проверки, но често заради страх, често от некадърност и често заради лични облаги не изваждаха на показ истината. В последната година от НАП признаха в прав текст, че корупция в тяхната система е имало и има, уволнявайки дисциплинарно 60 свои служители заради съмнения в такава.
Тези времена, обаче, отминаха. В последните години на все повече фирми, особено в София, им се налага да извадят на открито приходите си и да осигуряват служителите си на реалните заплати. Дали заради присъединяването на България  към ЕС, дали заради естествена еволюция, или по други причини, смелото заобикаляне на данъчните закони от всички вече не е факт.
Това едва ли се дължи на работа на по-квалифицирани служители в НАП, тъй като тяхната квалификация, практически, не се повишава по никакъв начин с обучения и курсове. Не са и привлечени нови и висококвалифицирани кадри, тъй като заплатите са на едно незавидно ниво за отговорността, която поемат и нервите, които ще похабят при сблъсъка с изнервените клиенти. В липсата на изключително висока квалификация и мотивация за работа на служителите от НАП, НОИ и другите институции може да се увери всеки, който често контактува с тях и подава декларации или представлява ревизирана фирма със специфични случаи. Естествено, има и много качествени служители, но те се губят на фона на общата маса.
Особено след идването на правителството на Бойко Борисов на власт, от НАП подеха изключително висока инициатива в справянето с корупцията. Всъщност, някои от вас може би си спомнят, че по време на предишното правителство, бившия директор на НАП, Мария Мургина, подаде оставка заради съмнения за корупция. Но, така или иначе, след оглавяването на НАП от Красимир Стефанов до смяната на изпълнителната власт особено големи промени не настъпиха, въпреки че още по времето на Мургина започнаха проверките на лица, които притежават твърде много имущество, на фона на декларираните си доходи.
Скоро, обаче, след като Симеон Дянков става финансов министър, контрабандата, особено на селскостопанска продукция, търговия с алкохол и цигари без платен акциз, укриването на обороти от туристическия бизнес и т.н. започнаха да бъдат сериозно преследвани. Въпреки, че много бизнесмени се опитват да развиват бизнеса си както в първите години на ХХІ век, това става все по-трудно. В медиите се тръби дори за ревизии на висши политици, правят се показни акции за арестуване на бизнесмени, ощетили държавата с милиони и милиарди левове, а на сайта на НАП стоят гордите числа за пресечени данъчни измами от 1 милиард лева. Без съмнение, вече всеки се замисля преди да пропусне да издаде фискален бон, да прави каквито и да е интервенции върху касовия си апарат или да държи на работа работник, който няма трудов или граждански договор.
Редовните проверки на НАП и ограничаването на сивата икономика се възприемат от българите противоречиво.
По-интересно е как всички реформи в държавните институции се отразяват на бизнеса и най-вече на малкия и средния бизнес и от нормалните българи.
Оптимизацията на държавния апарат и борбата на НАП с укриването на данъци и данъчните нарушения е, без съмнение, правилно дело. Трябва да има контрол над всички и да има санкции за тези, които се изкушат да нарушат закона. И държавата трябва да оптимизира работата си така, че да бъде максимално удобно за бизнесмените и максимално евтино за данъкоплатците. Дали, обаче, наистина е така.
От една страна много хора, особено тези с по-ниски доходи, одобряват пресичането на данъчните измами с думите „Щом аз спазвам законите и си плащам данъци и осигуровки, то и богатите трябва да го правят”. И са прави, естествено. В цял свят данъчните измами се преследват и наказват сурово. По-сурово от търговията с наркотици, например. От друга страна, същите тези хора си купуват цигари и алкохол без бандерол (т.е. без платен акциз и ДДС), купуват си и евтини, контрабандни плодове, зеленчуци и всякакви стоки и когато заради същите тези проверки въпросните стоки изчезнат, това едва ли повишава благосъстоянието им. Да не говорим за всички тези, които опитвайки се да намерят някакви доходи се съгласяват да работят без трудов договор, остават без работа.
Прави чест на НАП, че се опитват да спрат големите данъчни измами. Дали това е само популистки ход е известно на малко хора, но би следвало такова нещо да е в полза на малкия и стартиращия бизнесмен, който, така или иначе, няма как да ощети държавата с милиони. Същия този собственик на малко магазинче, да речем, вече няма да може да си позволи да не издава редовно касови бележки или да не внася осигуровки за няколкото си служители, което обаче го натоварва, практически с още разходи. В крайна сметка, голяма част от ефекта за обикновените хора и малкия бизнес е най-вече в това, че държавата, събирайки данъци и глоби взема от парите на обикновените хора, които и без това едвам свързват двата края.
Иначе държавата твърди, че стимулира малките фирми. Въведоха се промени, които позволяват регистриране на ООД с капитал от 2 лв., направиха се редица облекчения, като подаването на годишните данъчни декларации и годишния отчет на дейността за НСИ на едно и също място, които би следвало да улесняват предприемачите. Това е, естествено, само на думи.
При ООД, регистрирано с капитал от два лева се налага още в началото на дейността на фирмата, собственика да отпусне заем на своето дружество, за да може то да заработи. Този заем, обаче, е между свързани лица, което означава, че трябва да е лихвен, което пък създава допълнителна работа при счетоводното обслужване.
Годишните данъчни декларации, тази година се подаваха заедно с отчетите за НСИ, което, несъмнено е облекчение, но това не освобождава фирмите от задължението да изготвят и да оповестят своя годишен финансов отчет. Практическата полза от това „облекчение” беше никаква. Фирмите все още трябва да изготвят финансов отчет, който дори в облекчения си вид, освен Баланс, ОПР и ОПП съдържа и приложение към ГФО (бившето оповестяване на счетоводна политика) – нещо абсолютно безпредметно за фирма с оборот от няколко хиляди лева, например. Да не говорим, че същата микро-фирма трябва да плати 35 лв. само държавна такса, за публикуването му на сайта на Търговския регистър.
За бавната работа на Агенцията по вписванията в момента, вече сме споменали. С цел да бъде по-евтино, регистрирането на фирма отнема един месец, в момента. Заявленията за публикуването на годишните финансови отчети, подадени до 30.06.2010 г. не са обработени два месеца по-късно. Причината за това е ограничаването на разходите в самата агенция, но с това вместо да се направи нещо добро в държавата, то се разваля вече нещо съществуващо добро. Да не говорим за абсурдния начин на подаване на заявления, при които, ако направите грешка в документите, от Агенцията по вписванията ви пращат отказ и трябва да платите таксата отново, за да впишете същото нещо. В момента това не е институция, с която България може да се гордее, а още по-малко, с която подпомага развитието на бизнеса.

И не на последно място са глобите, които се налагат от НАП, Инспекцията по труда и другите институции при проверка. Дори за незначителни нарушения, които не ощетяват държавата по никакъв начин (например грешно подадена декларация по чл. 73 от ЗДДФЛ), минималната глоба е от 500 лв. Как се очаква в държава, в която минималната заплата е 240 лв, фирма, която има основен капитал от 2 лв. да плати глоба от 500 лв, пък дори и една – не е ясно. Ако откриеш грешката си и решиш да оведомиш НАП – глобата пак няма да е по-малка от тази сума. А декларациите, справките и т.н. които се подават са неизброими, както и институциите, към които се подават – декларация Образец 1 и Образец 6 за осигуровки, споменатите по-горе годишна данъчна декларация, годишен отчет за дейността, регистрации в Комисията за защита на личните данни и всевъзможни „инцидентни” декларации, подавани веднъж годишно, или веднъж на няколко години.
И това е, ако си сам работещ собственик. Ако назначиш дори един човек на трудов договор, то се налага сключване на договор за трудова медицина, да се извършат замервания за безопасността на труда, да се правят инструктажи за безопасност в офиса, в който работи служителя, подават се декларации в Инспекцията по труда и други. Няма законова опция за работата от вкъщи, по Интернет или други алтернативни видове труд. Цялата система е изградена като за големи, комунистически заводи, а всички тези трудности отнемат пари и време на предприемачите, а заедно с това увеличават цената на счетоводното им обслужване. И неизпълнението на всяко от тези неща, води до споменатите глоби. Как това, по-точно, стимулира разкриването на работни места и напредъка на малките фирми?
Да, предприемачите наемат професионални счетоводители и счетоводни кантори, които да се грижат за това, но самите счетоводни кантори дали могат да си позволят да заплатят за евентуална счетоводна грешка? Каква трябва да е цената за счетоводното обслужване, за да покрие евентуални глоби, при неспазване на някой от неясно написаните по десетки наредби и закони срокове, за подаване на някоя декларация за осигуровки или на болничен лист в НОИ и колко млади предприемачи знаят за риска, поверявайки счетоводството на стартиращата фирма в ръцете на отдавна пенсионираната счетоводителка от съседния вход.
Но законодателите и институциите, които (не) изпълняват техните решения, не се интересуват от проблема. За тях съществуват еди-колко си регистрирани фирми и еди-колко си работещи българи, от които трябва да се напълни държавния бюджет, защото иначе държавата ще фалира. И никой от тях не се сеща, че хората в държавата отдавна са фалирали, а малките фирми работят колкото да могат да покрият осигуровките на персонала, начислени на минималния осигурителен праг за съответната длъжност, защото в противен случай много работници ще трябва действително да живеят с 240 лв. брутно месечно възнаграждение. И ако не беше толкова тежко положението на фирмите, щяха ли толкова често да хващат работещи без трудов договор, при положение, че глобата за това е 15 000 лв.
Дори и при най-голямото желание на хората да си плащат всичко чинно, това граничи с невъзможното в сегашната пазарна ситуация. А и кой иска да плаща големи осигуровки за пенсия, виждайки сумата, която получават възрастните му родители като пенсия. Никой не иска да внася голям процент от доходите си с идеята за някаква имагинерна пенсия, след определен брой години, изчислявана по неизвестен за него начин, при положение, че е почти на ръба да изживяването.
В едно интервю с Красимир Стефанов, той предлага пакет мерки, с който да ограничи изплащането на заплати, граждански договори и всякакви възнаграждения в брой, с което да избегне укриването на осигурителни вноски и ограничаването на разплащания над 5000 лв. в брой. И това на фона, на новоприетите промени във фискалните устройства, промени със съмнителен данъчен ефект, които повишиха цената им с 50% и по този начин натовариха с допълнително разходи собствениците на малки фирми, за сметка на производителите на касови апарати.
Едва ли е точно работа на директора на НАП да дава предложения за промяна на закони, но дори и така да е, това няма как да оправи реалния проблем, а именно – тежкото състояние на бизнеса, най-вече на малките фирми. Да не говорим, че все още не е забранено една фирма да си изтегли всички пари от банковите сметки и да си ги държи в брой, в касата на предприятието. Не са една и две фирмите, които, по документи, имат стотици хиляди и милиони левове в касата си, а реално парите отдавна са разпределени като дивидент или са раздадени като заплати. Спирането на тази практика може да бъде или с постоянно наблюдение на авоарите на всички фирми (нещо, което е просто немислимо) или с промяна на цялостната система на държавно регулиране и най-вече стимулиране на бизнеса.
И последният абсурд е желанието на НАП да получи достъп до кредитните досиета на фирмите, защото в тях било реалното счетоводство на дружествата. Според директора на НАП е обществена тайна, че в тези кредитни досиета са реалните финансови резултати на фирмите, но всъщност, обществена тайна е, че в тези кредитни досиета има само измислени данни, които са били удобни на собствениците на фирмите, за да получат кредити за финансиране на бъдещата си дейност или за закупуване на показни, луксозни автомобили. Такъв достъп от НАП, естествено, никога няма да получат, но ако това се случи, то ще излезе, че 99% от българите, които са взели кредити са данъчни измамници, тъй като е известно на всички, че до преди настъпването на финансовата криза, фирмите издаваха поголовно служебни бележки с несъществуващи доходи на персонала си при поискване.
В заключение, напомняме нашето мнение, че докато от НАП се опитват да уловят големите данъчни измами, които ощетяват държавата с милиони левове, като източване на ДДС, контрабанда, черни каси по черноморието и т.н. трябва да се вземе предвид и резултатът, който ще има това върху обикновените хора и върху самия държавен бюджет, за да не се получи като ситуацията с акцизите на цигарите и алкохола за тази година – вместо да има увеличение на приходите, то ефектът е точно обратен.